ВелинаКараиванова (Велина Караиванова)
52 206
May 27, 2020, 7:40 AM

Временна същност 

  Poetry » Love
544 0 2
Склоних и паднах в нереалността –
разпръсната на две се люшкам,
да мога с сила на ума,
да бъда с теб, макар несъщата.
Отворено, сърцето ми е нямо
за вик, изтръгнат без вина –
да бих могла да ти го дам и само
да го топлиш, докато се прибера.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велина Караиванова All rights reserved.

Random works
: ??:??