ВелинаКараиванова (Велина Караиванова)
52 206
27.05.2020 г., 7:40 ч.

Временна същност 

  Поезия » Любовна
504 0 2

Склоних и паднах в нереалността –

разпръсната на две се люшкам,

да мога с сила на ума,

да бъда с теб, макар несъщата.

Отворено, сърцето ми е нямо

за вик, изтръгнат без вина –

да бих могла да ти го дам и само

да го топлиш, докато се прибера.

© Велина Караиванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??