ВелинаКараиванова (Велина Караиванова)
52 206
27 may 2020, 7:40

Временна същност 

  Poesía » De amor
541 0 2
Склоних и паднах в нереалността –
разпръсната на две се люшкам,
да мога с сила на ума,
да бъда с теб, макар несъщата.
Отворено, сърцето ми е нямо
за вик, изтръгнат без вина –
да бих могла да ти го дам и само
да го топлиш, докато се прибера.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велина Караиванова Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »