May 2, 2007, 6:31 PM

Времето 

  Poetry
477 0 1
косите побеляха
слънцето изгря
птичките отлетяха
и ти с тях отлетя
вълните се блъскат
нервно в скалите
ръцете се отпускат
и допускат мечтите
миналото бясно се бунтува
като камък хвърлен потъва
и окото си спомня дори
и отново потичат сълзи ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Няма значение All rights reserved.

Random works
: ??:??