Времето

2 may 2007, 18:31

Poesía

476 0 1

косите побеляха
слънцето изгря
птичките отлетяха
и ти с тях отлетя
вълните се блъскат
нервно в скалите
ръцете се отпускат
и допускат мечтите
миналото бясно се бунтува
като камък хвърлен потъва
и окото си спомня дори
и отново потичат сълзи ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Времето

Искате да прочетете повече?

Propuestas