Aug 20, 2022, 10:43 AM

Все за мен 

  Poetry
587 0 0

тук жените раждат тихо
и не плачат за мъртвите.
заставам до тях 
и виждам как в устите им 
разпукващи се ябълки 
се строшават в пясък 
от жълто-сива пустош. 
крещя и разкъсвам дрехите си, 
пея за нея, (но всъщност все за мен),
докато най-накрая 
прииждат и ги заливат
тъгата и загубата, 
започват да се давят, 
да вдигат празните си ръце 
и да обръщат лицата си нагоре. 
тогава пускам музиката 
и танцувам с ханша си
и те се усмихват още докато 
тялото ѝ е в стаята.

 

© Малката Мис All rights reserved.

The work is a contestant:

Това, което душата премълчава »

29 Position

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??