тук жените раждат тихо
и не плачат за мъртвите.
заставам до тях
и виждам как в устите им
разпукващи се ябълки
се строшават в пясък
от жълто-сива пустош.
крещя и разкъсвам дрехите си,
пея за нея, (но всъщност все за мен),
докато най-накрая
прииждат и ги заливат
тъгата и загубата,
започват да се давят,
да вдигат празните си ръце
и да обръщат лицата си нагоре.
тогава пускам музиката
и танцувам с ханша си
и те се усмихват още докато
тялото ѝ е в стаята.
© Малката Мис Всички права запазени