Patrizzia (Надежда Ангелова)
2292 18257
Jan 12, 2021, 10:44 AM

Всеки към дома си... 

  Poetry » Other
202 5 7

Дори и да не питаш, ги усещам,
въпросите, на примката висят си.
Разказваш ми съвсем небрежно нещо,
а всъщност си ме търсил и в съня си.

 

Защото паметта коварно помни,
приятелства и болки споделени,
били ли са звездите ти бездомни –
в най - мъничката ти си виждал мене.

 

Приятелю, стареем с теб това е.
И бръчките ни смях не ги изглади.
Животът ни е грешник, неразкаян,
не ти простих, когато ме предаде.

 

Прогнозата за времето разнищи,
на възел върза думите, в ума си.
Приятели? Познати? Никой. Нищо.
Ръцете, в джоба. Всеки към дома си...

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??