Patrizzia (Надежда Ангелова)
2292 18257
12 янв. 2021 г., 10:44

Всеки към дома си... 

  Поэзия » Другая
200 5 7

Дори и да не питаш, ги усещам,
въпросите, на примката висят си.
Разказваш ми съвсем небрежно нещо,
а всъщност си ме търсил и в съня си.

 

Защото паметта коварно помни,
приятелства и болки споделени,
били ли са звездите ти бездомни –
в най - мъничката ти си виждал мене.

 

Приятелю, стареем с теб това е.
И бръчките ни смях не ги изглади.
Животът ни е грешник, неразкаян,
не ти простих, когато ме предаде.

 

Прогнозата за времето разнищи,
на възел върза думите, в ума си.
Приятели? Познати? Никой. Нищо.
Ръцете, в джоба. Всеки към дома си...

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??