12.01.2021 г., 10:44 ч.

Всеки към дома си... 

  Поезия » Друга
201 5 7

Дори и да не питаш, ги усещам,
въпросите, на примката висят си.
Разказваш ми съвсем небрежно нещо,
а всъщност си ме търсил и в съня си.

 

Защото паметта коварно помни,
приятелства и болки споделени,
били ли са звездите ти бездомни –
в най - мъничката ти си виждал мене.

 

Приятелю, стареем с теб това е.
И бръчките ни смях не ги изглади.
Животът ни е грешник, неразкаян,
не ти простих, когато ме предаде.

 

Прогнозата за времето разнищи,
на възел върза думите, в ума си.
Приятели? Познати? Никой. Нищо.
Ръцете, в джоба. Всеки към дома си...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??