Apr 20, 2020, 1:01 AM

Вселените се раждат от сърца 

  Poetry » Other
828 0 0
Нито шепот, нито гънка небе,
нито малък светлик да уталожи нощта
не проблясва, а аз седя
на върха на последната капка
от инфектирания дъжд
и събличам тягостната рокля от плач,
и изгарям, въпреки вледенените пръсти.
Помниш ли – бял беше светът преди да угасне,
с разцъфнали ветрове,
засадени по пътищата.
Кръв не ми остана да те чакам
и да забождам думи по скалите, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Marielli De Sing All rights reserved.

Random works
: ??:??