Нито шепот, нито гънка небе,
нито малък светлик да уталожи нощта
не проблясва, а аз седя
на върха на последната капка
от инфектирания дъжд
и събличам тягостната рокля от плач,
и изгарям, въпреки вледенените пръсти.
Помниш ли – бял беше светът преди да угасне,
с разцъфнали ветрове,
засадени по пътищата.
Кръв не ми остана да те чакам
и да забождам думи по скалите, ...