Как искам да умирам, да се раждам! Да валя и капя със пороя! Да забравя всяка мъка някогашна, здрави да са моите устои! Пък животът някак вечно ме забравя! Ден и нощ не спира да ме мами! И странно как тъй вечно ме поставя сред мъка. Пък с надеждици ме храни! А искам да обичам, да обичам! Да мога да лекувам рани! Ей, Животе, стига ме обрича да събирам чувства аз навреме несъбрани! ... В теб надниквам. Виждам си мечтата! Но някой пак вратата ми затваря! И назряват в мен сълзите. И тъгата. И всичко тъй безкрайно се повтаря...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Голямо удоволствие е да ги чета.