6.03.2008 г., 20:40 ч.

Всичко тъй безкрайно се повтаря 

  Поезия
649 0 9
Как искам да умирам, да се раждам!
Да валя и капя със пороя!
Да забравя всяка мъка някогашна,
здрави да са моите устои!
Пък животът някак вечно ме забравя!
Ден и нощ не спира да ме мами!
И странно как тъй вечно ме поставя
сред мъка. Пък с надеждици ме храни!
А искам да обичам, да обичам!
Да мога да лекувам рани!
Ей, Животе, стига ме обрича
да събирам чувства аз навреме несъбрани!
... В теб надниквам. Виждам си мечтата!
Но някой пак вратата ми затваря!
И назряват в мен сълзите. И тъгата.
И всичко тъй безкрайно се повтаря...

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??