Mar 4, 2009, 6:00 PM
Вяра в утрото
Как да чакам любовта на утрото,
щом нощта с възбуда ме прегръща.
Целува страстно и разгорещено устните
и в робиня своя ме превръща.
Като буен водопад облива ме
и ме топи и вледенява.
Разлиства ме, докрай изпива ме
и без усилия ме подчинява.
Ти - моя нощ, единствена, прощавай!
Примамлива си, дявол да те вземе!
Но, утро, ти недей забравяй,
че все още вярвам във тебе!
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Харесах, само може би на някой места малко ритъмът куца... Иначе е ОК. А предишното твое е наистина страхотно!
-
Поздрави, Пети!
/може би е " и в робиня своя ме преВръща"?/
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
