Вяра в утрото

petka-spagetka
179 152

4 mar 2009, 18:00

Poesía » Otra

558 0 2

Как да чакам любовта на утрото,

щом нощта с възбуда ме прегръща.

Целува страстно и разгорещено устните

и в робиня своя ме превръща.

Като буен водопад облива ме

и ме топи и вледенява.

Разлиства ме, докрай изпива ме

и без усилия ме подчинява.

Ти - моя нощ, единствена, прощавай!

Примамлива си, дявол да те вземе!

Но, утро, ти недей забравяй,

че все още вярвам във тебе!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Вил (Виолета Зашева)

2010-01-06T15:31:21+02:00

Харесах, само може би на някой места малко ритъмът куца... Иначе е ОК. А предишното твое е наистина страхотно!
petinka67 (Петя Кръстева)

2009-03-04T19:02:50+02:00

Поздрави, Пети!
/може би е " и в робиня своя ме преВръща"?/