4 мар. 2009 г., 18:00
Вяра в утрото
Как да чакам любовта на утрото,
щом нощта с възбуда ме прегръща.
Целува страстно и разгорещено устните
и в робиня своя ме превръща.
Като буен водопад облива ме
и ме топи и вледенява.
Разлиства ме, докрай изпива ме
и без усилия ме подчинява.
Ти - моя нощ, единствена, прощавай!
Примамлива си, дявол да те вземе!
Но, утро, ти недей забравяй,
че все още вярвам във тебе!
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Харесах, само може би на някой места малко ритъмът куца... Иначе е ОК. А предишното твое е наистина страхотно!
-
Поздрави, Пети!
/може би е " и в робиня своя ме преВръща"?/
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
