Nov 1, 2016, 9:49 AM

Вярата 

  Poetry » Other
225 0 4

Като шепа пясък между сухи пръсти,

вярата ни чезне някъде встрани.

И във храма божи, между свещи гъсти

отчаянието там се настани.

 

Днес не ни спасяват светлите икони.

С черен пушек пуши белият тамян.

Модни са и тука кухите закони...

Дяволът обаче хитро е засмян.

 

Че омраза зрее- всичко се пропуква.

Силен ни е вече дяволът навън.

Всеки негодува- на дърво почуква...

Като няма църква, кръстим се насън.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??