1 нояб. 2016 г., 09:49

Вярата 

  Поэзия » Другая
226 0 4

Като шепа пясък между сухи пръсти,

вярата ни чезне някъде встрани.

И във храма божи, между свещи гъсти

отчаянието там се настани.

 

Днес не ни спасяват светлите икони.

С черен пушек пуши белият тамян.

Модни са и тука кухите закони...

Дяволът обаче хитро е засмян.

 

Че омраза зрее- всичко се пропуква.

Силен ни е вече дяволът навън.

Всеки негодува- на дърво почуква...

Като няма църква, кръстим се насън.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??