1 nov 2016, 9:49

Вярата 

  Poesía » Otra
224 0 4

Като шепа пясък между сухи пръсти,

вярата ни чезне някъде встрани.

И във храма божи, между свещи гъсти

отчаянието там се настани.

 

Днес не ни спасяват светлите икони.

С черен пушек пуши белият тамян.

Модни са и тука кухите закони...

Дяволът обаче хитро е засмян.

 

Че омраза зрее- всичко се пропуква.

Силен ни е вече дяволът навън.

Всеки негодува- на дърво почуква...

Като няма църква, кръстим се насън.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??