Започва той игра с прашинките безбройни,
дотяга му, опитва с нещо друго...
Благословия е за нас във дните знойни,
ругаем го, щом се развихри лудо.
С невидима ръка завърта мелници,
с невидима ръка подхвърля къщи.
Приятел ти е в тихите делници,
а бягаш уплашен, щом се намръщи.
О, призрако с маска, галещ и блъскащ,
зареян свободен в празната шир...
Понякога пееш, друг път ти съскаш,
доволен от своя всевечен пир.