Вятър

Flame92 (Филип)
22 17

18 мая 2011 г., 23:15

Поэзия » Другая

628 0 1

Започва той игра с прашинките безбройни,

дотяга му, опитва с нещо друго...

Благословия е за нас във дните знойни,

ругаем го, щом се развихри лудо.

С невидима ръка завърта мелници,

с невидима ръка подхвърля къщи.

Приятел ти е в тихите делници,

а бягаш уплашен, щом се намръщи.

О, призрако с маска, галещ и блъскащ,

зареян свободен в празната шир...

Понякога пееш, друг път ти съскаш,

доволен от своя всевечен пир.