18.05.2011 г., 23:15 ч.

Вятър 

  Поезия » Друга
626 0 1

 

Започва той игра с прашинките безбройни,

дотяга му, опитва с нещо друго...

Благословия е за нас във дните знойни,

ругаем го, щом се развихри лудо.

 

С невидима ръка завърта мелници,

с невидима ръка подхвърля къщи.

Приятел ти е в тихите делници,

а бягаш уплашен, щом се намръщи.

 

О, призрако с маска, галещ и блъскащ,

зареян свободен в празната шир...

Понякога пееш, друг път ти съскаш,

доволен от своя всевечен пир.

© Филип Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • С невидима ръка завърта мелници,
    с невидима ръка подхвърля къщи.
    Приятел ли е в тихите ти делници?
    (уплашен бягаш щом ти се намръщи)

    Здравей, Филип! С удоволствие се "разходих" из твоята страничка-сърдечен поздрав... До скоро
Предложения
: ??:??