hcs (Георги)
2072 241
Apr 3, 2016, 8:51 PM  

Вятър 

  Poetry » Love
425 0 0
На спомените вятърът лек
милва моята душа.
И в живот нелек
утешава ме в тоз век
мисълта за теб - жена.
На страдание съм обречен,
жаден за идеал и красота -
ти си рай чуден, но далечен,
затуй ме мъчи празнота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

*в смисъл нереален

Random works
: ??:??