hcs (Георги)
2064 241
Apr 3, 2016, 8:51 PM  

Вятър 

  Poetry » Love
403 0 0
На спомените вятърът лек
милва моята душа.
И в живот нелек
утешава ме в тоз век
мисълта за теб - жена.
На страдание съм обречен,
жаден за идеал и красота -
ти си рай чуден, но далечен,
затуй ме мъчи празнота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги All rights reserved.

*в смисъл нереален

Random works
: ??:??