3 апр. 2016 г., 20:51  

Вятър 

  Поэзия » Любовная
405 0 0
На спомените вятърът лек
милва моята душа.
И в живот нелек
утешава ме в тоз век
мисълта за теб - жена.
На страдание съм обречен,
жаден за идеал и красота -
ти си рай чуден, но далечен,
затуй ме мъчи празнота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Все права защищены

*в смисъл нереален

Предложения
: ??:??