На спомените вятърът лек

милва моята душа.

И в живот нелек

утешава ме в тоз век

мисълта за теб - жена.

 

На страдание съм обречен,

жаден за идеал и красота -

ти си рай чуден, но далечен,

затуй ме мъчи празнота.