3 abr 2016, 20:51  

Вятър 

  Poesía » De amor
404 0 0
На спомените вятърът лек
милва моята душа.
И в живот нелек
утешава ме в тоз век
мисълта за теб - жена.
На страдание съм обречен,
жаден за идеал и красота -
ти си рай чуден, но далечен,
затуй ме мъчи празнота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Todos los derechos reservados

*в смисъл нереален

Propuestas
: ??:??