Върхът на обувките ми отново те търси,
крачи смело и не бърза.
Знае всеки ъгъл скрит,
знае, но защо уви
...
не тича!
Гордо стъпва и надниква,
зад завоя не подвиква: "Чакай, спри!"
А шепне: "Хайде, покажи се, че подметките изтрих си!"
Върхът на обувките ми упорит е,
уморен е, но те следва,
Явно има си причина, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up