LP (Лили Николова)
13 4
Dec 17, 2008, 7:30 AM

Върхът на обувките 

  Poetry » Phylosophy
619 0 3

Върхът на обувките ми отново те търси,

крачи смело и не бърза.

Знае всеки ъгъл скрит,

знае, но защо уви

...

не тича!

 

Гордо стъпва и надниква,

зад завоя не подвиква: "Чакай, спри!"

А шепне: "Хайде, покажи се, че подметките изтрих си!"

 

Върхът на обувките ми упорит е,

уморен е, но те следва,

Явно има си причина,

настигне ли те - ще ги сменя

...

тях - обувките!

© Лили Николова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??