Върхът на обувките

LP (Лили Николова)
13 4

17.12.2008 г., 7:30 ч.

Поезия » Философска

618 0 3

Върхът на обувките ми отново те търси,

крачи смело и не бърза.

Знае всеки ъгъл скрит,

знае, но защо уви

...

не тича!

Гордо стъпва и надниква,

зад завоя не подвиква: "Чакай, спри!"

А шепне: "Хайде, покажи се, че подметките изтрих си!"

Върхът на обувките ми упорит е,

уморен е, но те следва,

Явно има си причина,

настигне ли те - ще ги сменя

...

тях - обувките!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.