LP (Лили Николова)
13 4
17 дек. 2008 г., 07:30

Върхът на обувките 

  Поэзия » Философская
617 0 3

Върхът на обувките ми отново те търси,

крачи смело и не бърза.

Знае всеки ъгъл скрит,

знае, но защо уви

...

не тича!

 

Гордо стъпва и надниква,

зад завоя не подвиква: "Чакай, спри!"

А шепне: "Хайде, покажи се, че подметките изтрих си!"

 

Върхът на обувките ми упорит е,

уморен е, но те следва,

Явно има си причина,

настигне ли те - ще ги сменя

...

тях - обувките!

© Лили Николова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??