Вървя по моята пътека

Mar 7, 2011, 7:49 AM

Poetry » Phylosophy

2112 1 40

Вървя по моята пътека -
назад не мога да се върна.
Над мене - облачета леки,
зад мене - ветрове попътни.
Понякога забавям крачки,
а после литвам - птица волна...
Забравени, но верни знаци
са всички приказни сезони.
Сълзи и смях в едно се сливат -
дъждът и слънцето са цяло.
След мене - разорана нива,
пред мен - Вселена засияла...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Вървя по моята пътека

Want to read more?

Random works