7 mar 2011, 7:49

Вървя по моята пътека 

  Poesía » Filosófica
2086 1 40
Вървя по моята пътека -
назад не мога да се върна.
Над мене - облачета леки,
зад мене - ветрове попътни.
Понякога забавям крачки,
а после литвам - птица волна...
Забравени, но верни знаци
са всички приказни сезони.
Сълзи и смях в едно се сливат -
дъждът и слънцето са цяло.
След мене - разорана нива,
пред мен - Вселена засияла...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??