Вървя по моята пътека -
назад не мога да се върна.
Над мене - облачета леки,
зад мене - ветрове попътни.
Понякога забавям крачки,
а после литвам - птица волна...
Забравени, но верни знаци
са всички приказни сезони.
Сълзи и смях в едно се сливат -
дъждът и слънцето са цяло.
След мене - разорана нива,
пред мен - Вселена засияла...
© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados