7 мар. 2011 г., 07:49

Вървя по моята пътека 

  Поэзия » Философская
1972 1 40


Вървя по моята пътека -

назад не мога  да се върна.

Над мене - облачета леки,

зад мене - ветрове попътни.


Понякога забавям крачки,

а после литвам - птица волна...

Забравени, но верни знаци

са всички приказни сезони.


Сълзи и смях в едно се сливат -

дъждът и слънцето са цяло.

След мене - разорана нива,

пред мен - Вселена засияла...



© Вилдан Сефер Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??