Тъжни струни измъкна нощта...
Плавно и тихо спомени отлетяха...
Чезнеха бленувани очертания,
като приказно кътче и самота райска...
Чак до слънчеви отблясъци утринни...
Водни лилии, от устни на жена целувани,
сплитали снагата ù в река приказна...
Плачеща икона от копнеж обзета
и свой ореол в нечий живот пръснат...
Странен диамант в две очи възкръснал...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up