ВЪЗТОРГЪТ падна ми в краката,
като пречупена стрела.
Безпомощна, сега ръката
държи лъка, но без стрела.
А злите духове напират
И завладяват всеки двор.
Във страшна мисъл ни намират,
че се предаваме без зор.
Изпускаме си вече дните
И те потъват в пълен мрак.
Че тежки са ни съдбините,
това е очевиден знак. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up