4 ago 2017, 7:52

Възторгът 

  Poesía » Otra
305 0 3
ВЪЗТОРГЪТ падна ми в краката,
като пречупена стрела.
Безпомощна, сега ръката
държи лъка, но без стрела.
А злите духове напират
И завладяват всеки двор.
Във страшна мисъл ни намират,
че се предаваме без зор.
Изпускаме си вече дните
И те потъват в пълен мрак.
Че тежки са ни съдбините,
това е очевиден знак. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??