koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
4.08.2017 г., 7:52 ч.

Възторгът 

  Поезия » Друга
263 0 3

ВЪЗТОРГЪТ падна ми в краката,

като пречупена стрела.

Безпомощна, сега ръката

държи лъка, но без стрела.

 

А злите духове напират

И завладяват всеки двор.

Във страшна мисъл ни намират,

че се предаваме без зор.

 

Изпускаме си вече дните

И те потъват в пълен мрак.

Че тежки са ни съдбините,

това е очевиден знак.

 

Но с нов възторг да се въздигнем –

да го превърнем пак в стрела.

Като преди да си достигнем

И най- великите дела.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??