Dec 1, 2006, 12:43 AM

Взиране 

  Poetry
795 0 7
Към небето поглеждам  отново,
пак е синьо и пак съм готов
да открия белият облак,
а в очите ти - свойта любов!

Към луната поглеждам отново,
пак е тъжна и мъдра луна.
Имам сили пак да се боря,
и да бъда вълкът-единак.

Към звездите поглеждам отново,
пак са вечни и ярки звезди...
и разбирам, че всичко е просто.
Толкоз просто, че даже боли.

Към часовника стенен поглеждам...
Бърза Времето пак и отново!
Закъснял за последната среща,
не оставих секунда за сбогом!

© Владимир Филипов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??