ARABEL (Владимир Филипов)
18 13
1 дек. 2006 г., 00:43

Взиране 

  Поэзия
822 0 7
Към небето поглеждам  отново,
пак е синьо и пак съм готов
да открия белият облак,
а в очите ти - свойта любов!

Към луната поглеждам отново,
пак е тъжна и мъдра луна.
Имам сили пак да се боря,
и да бъда вълкът-единак.

Към звездите поглеждам отново,
пак са вечни и ярки звезди...
и разбирам, че всичко е просто.
Толкоз просто, че даже боли.

Към часовника стенен поглеждам...
Бърза Времето пак и отново!
Закъснял за последната среща,
не оставих секунда за сбогом!

© Владимир Филипов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??