Nov 13, 2018, 4:48 PM

xxx 

  Poetry
256 0 0

 

Докосваш нечий поглед жив,
а после плахо се отдръпваш.
Препъва те подводен риф.
По миди натрошЕни стъпваш.

 

Внезапно оседлаваш нечий вик.
Ва банк играеш. Всичко си заложил.
И времето, изплезило език,
облизва сол по твърдата ти кожа.

 

Не мислиш ...но очакваш и гориш.
Сестра ти е надеждицата бледа,
че ще обичаш, ще се преродиш.
...А Бог Отгоре изненадан гледа.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??