Докосваш нечий поглед жив,
а после плахо се отдръпваш.
Препъва те подводен риф.
По миди натрошЕни стъпваш.
Внезапно оседлаваш нечий вик.
Ва банк играеш. Всичко си заложил.
И времето, изплезило език,
облизва сол по твърдата ти кожа.
Не мислиш ...но очакваш и гориш.
Сестра ти е надеждицата бледа,
че ще обичаш, ще се преродиш.
...А Бог Отгоре изненадан гледа.
© Нина Чилиянска Все права защищены