laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
13.11.2018 г., 16:48 ч.

xxx 

  Поезия
259 0 0

 

Докосваш нечий поглед жив,
а после плахо се отдръпваш.
Препъва те подводен риф.
По миди натрошЕни стъпваш.

 

Внезапно оседлаваш нечий вик.
Ва банк играеш. Всичко си заложил.
И времето, изплезило език,
облизва сол по твърдата ти кожа.

 

Не мислиш ...но очакваш и гориш.
Сестра ти е надеждицата бледа,
че ще обичаш, ще се преродиш.
...А Бог Отгоре изненадан гледа.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??