На Емо
Притихнала под тонове тъга
кръвта ми неусетно се сгъстява.
Не вярвам, че далече си сега....
За мене хоризонтът се смалява.
И нереален болният ми ден
се свива като кученце на прага.
Ти само нощем можеш да си с мен,
щом лунен лъч под клепките избяга.
Усещам те със всички сетива.
Трепти за тебе сетната ми мисъл.
Склониш ли на гърдите ми глава, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up