На Емо
Притихнала под тонове тъга
кръвта ми неусетно се сгъстява.
Не вярвам, че далече си сега....
За мене хоризонтът се смалява.
И нереален болният ми ден
се свива като кученце на прага.
Ти само нощем можеш да си с мен,
щом лунен лъч под клепките избяга.
Усещам те със всички сетива.
Трепти за тебе сетната ми мисъл.
Склониш ли на гърдите ми глава, ...