16.06.2018 г., 18:15 ч.

xxx74 

  Поезия
5.0 (2)
419 0 0
На Емо
Притихнала под тонове тъга
кръвта ми неусетно се сгъстява.
Не вярвам, че далече си сега....
За мене хоризонтът се смалява.
И нереален болният ми ден
се свива като кученце на прага.
Ти само нощем можеш да си с мен,
щом лунен лъч под клепките избяга.
Усещам те със всички сетива.
Трепти за тебе сетната ми мисъл.
Склониш ли на гърдите ми глава, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Предложения
  • Различен съм от твоите любови. От знайните и тези - анонимните. Тестото ми замесено с отрова е. Убив...
  • Миг преди бурята само някак измамно е тихо. После ще лумне бял пламък и скоро няма да стихне... В ог...
  • Дели ни бездната на Времето със върхове на многоъгълници от мечти и области на звездност... Самотно ...

Още произведения »