„Доскуча ми, ще тръгвам!“ – рече малкият Юни
и разроши нехайно своя слънчев перчем.
„Ти си, Юли, на ход, с твойте пясъчни дюни,
знойни вечери, танци , сладолед на корем.“
Отпраши нанякъде, без назад да погледне,
подир него се вдигна и вихрушка от прах.
От липите открадна аромат за последно,
нещо каза им тайно, но какво, не разбрах.
Той такъв си е Юни – луд, безгрижен и весел,
пали слънцето, тича с гръмотевичен дъжд,
вечер скита в полето, пее щурчови песни,
денем вятъра гони в разцъфтялата ръж. ...