ninasar (Nina Sarieva)
255 2015
26 jun 2022, 16:35

Юни 

  Poesía » Del paisaje, Otra
303 2 12

„Доскуча ми, ще тръгвам!“ – рече малкият Юни

и разроши нехайно своя слънчев перчем.

„Ти си, Юли, на ход, с твойте пясъчни дюни,

знойни вечери, танци , сладолед на корем.“

 

Отпраши нанякъде, без назад да погледне,

подир него се вдигна и вихрушка от прах.

От липите открадна аромат за последно,

нещо каза им тайно, но какво, не разбрах.

 

Той такъв си е Юни – луд, безгрижен и весел,

пали слънцето, тича с гръмотевичен дъжд,

вечер скита в полето, пее щурчови песни,

денем вятъра гони в разцъфтялата ръж.

 

А сега си отива, крачи бос през нивята,

но оставя след себе си дъха на море.

Юни, Юни, до скоро, догодина, когато

закачливото лято тук отново се спре!

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??