ninasar (Nina Sarieva)
251 2002
26.06.2022 г., 16:35 ч.

Юни 

  Поезия » Пейзажна, Друга
281 2 12

„Доскуча ми, ще тръгвам!“ – рече малкият Юни

и разроши нехайно своя слънчев перчем.

„Ти си, Юли, на ход, с твойте пясъчни дюни,

знойни вечери, танци , сладолед на корем.“

 

Отпраши нанякъде, без назад да погледне,

подир него се вдигна и вихрушка от прах.

От липите открадна аромат за последно,

нещо каза им тайно, но какво, не разбрах.

 

Той такъв си е Юни – луд, безгрижен и весел,

пали слънцето, тича с гръмотевичен дъжд,

вечер скита в полето, пее щурчови песни,

денем вятъра гони в разцъфтялата ръж.

 

А сега си отива, крачи бос през нивята,

но оставя след себе си дъха на море.

Юни, Юни, до скоро, догодина, когато

закачливото лято тук отново се спре!

© Nina Sarieva Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??