В душата ми космическа отдавна си се реят
безпътни метеори, звезди, дори комети.
Заражда се обаче в момента черна дупка,
заплашва да погълне даже всичките планети.
И Слънцето във мен отива сякаш на изчезване,
луните и звездите вече виждат се едвам.
Зловеща тъмнина! Уж боря се със нея,
но как да я надвия аз наистина не знам...
Навярно обич слънчева не ми достига нещо,
как в светлата страна без нея да остана?
А зейне ли в душите ни космична черна дупка -
не се запълва с думи, остава просто рана... ...