17 jun 2009, 19:55

За черното и бялото 

  Poesía » Filosófica
703 0 1
В душата ми космическа отдавна си се реят
безпътни метеори, звезди, дори комети.
Заражда се обаче в момента черна дупка,
заплашва да погълне даже всичките планети.
И Слънцето във мен отива сякаш на изчезване,
луните и звездите вече виждат се едвам.
Зловеща тъмнина! Уж боря се със нея,
но как да я надвия аз наистина не знам...
Навярно обич слънчева не ми достига нещо,
как в светлата страна без нея да остана?
А зейне ли в душите ни космична черна дупка -
не се запълва с думи, остава просто рана... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Борисова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??