За живеца

Oct 1, 2011, 8:59 AM

Poetry » Other

919 0 19

Мое крехко,
илюзорно щастие,
като мъглица
над тепетата разпръскваш се
и все по-трудно ми е
шепичка от теб да си запазя
в пастта на галопиращия град.
Едва покълнало стръкче обич,
дали бетонът ще те пощади?
А напират сокове –
живецът бори се,
все още…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

За живеца

Want to read more?

Random works